|
Нормативна уредбаЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТООбн. ДВ. бр. 95 от 8.12.2015 г., изм. ДВ. бр. 74 от 20.09.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 95 от 29.11.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 97 от 6.12.2016 г., изм. ДВ. бр. 85 от 24.10.2017 г., изм. ДВ. бр. 92 от 17.11.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 97 от 5.12.2017 г., изм. ДВ. бр. 15 от 16.02.2018 г., доп. ДВ. бр. 22 от 13.03.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 98 от 27.11.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 13 от 12.02.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 37 от 7.05.2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 96 от 6.12.2019 г. Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Раздел I. Приложно поле Чл. 1. Този закон урежда: 1. изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация; 2. приложимата счетоводна база за финансово отчитане; 3. съдържанието и съставянето на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия; 4. задълженията за независим финансов одит и публичността на финансовите отчети, докладите за дейността и докладите за плащанията към правителствата на предприятията и групите предприятия; 5. задълженията и отговорностите на ръководителя на предприятието. Чл. 2. За целите на този закон предприятия са: 1. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г, в сила от 01.01.2017 г.) търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци; 2. местните юридически лица, които не са търговци; 3. бюджетните предприятия; 4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г, в сила от 01.01.2017 г.) консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи; 5. осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване; 6. търговските представителства; 7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги. Раздел II. Текущо счетоводно отчитане, счетоводни документи, счетоводна информация и счетоводни системи Чл. 3. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. (2) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. (3) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. (4) Едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период в размер, който не надхвърля 50 000 лв., могат да отчитат дейността си по способа на едностранното счетоводно записване. Чл. 4. (1) Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. (2) Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. (3) Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи. (4) Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. (5) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Счетоводен документ по ал. 1 може да е електронен документ, който съдържа информацията, изисквана по този закон, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Чл. 5. (1) Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата й равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката. (2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон. Чл. 6. (1) Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. (2) Адресът по ал. 1, т. 3 е адресът за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (3) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование на предприятието; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция; 5. име и подпис на съставителя. (4) При съставяне на счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието чрез автоматични устройства или системи, подписът на съставителя може да се замени с цифров или с друг идентификатор, еднозначно разпознаващ и определящ съставителя на счетоводния документ. (5) Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват. (6) Освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. (7) При плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане. Чл. 7. (1) Първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 се издава, когато това е предвидено в закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2019 г.) Първичен счетоводен документ може да не бъде издаден, когато стопанската операция е документирана с фискален бон или системен бон, издаден по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, или с ценна книга, отпечатана по реда, предвиден за отпечатване на ценни книжа, и получател по нея е физическо лице, което не е търговец. (3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2019 г.) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Лицата, които желаят да отпечатват ценни книжа, подават уведомление до Министерството на финансите. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2019 г.) Алинея 2 не се прилага, когато получателят е изискал издаването на първичен счетоводен документ. Чл. 8. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се допускат. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови. Чл. 9. Не се допуска: 1. отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри; 2. счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп. Чл. 10. Лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях. Чл. 11. (1) При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват: 1. всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции; 2. получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието; 3. междинно и годишно приключване на счетоводните регистри; 4. изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии; 5. прилагане на утвърдения от ръководителя на предприятието индивидуален сметкоплан; 6. прилагане на утвърдена от ръководителя на предприятието счетоводна политика. (2) Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е разработен при спазване на изискванията на този закон и да дава възможност обработваните чрез него данни и изходните документи да са на български език. Раздел III. Съхраняване на счетоводна информация Чл. 12. (1) Счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове: 1. ведомости за заплати - 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят; 2. счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции - 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят; 3. всички останали носители на счетоводна информация - три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. (2) Счетоводната информация може да се съхранява в частни или държавни архиви по реда на Закона за Националния архивен фонд при спазване на изискванията по ал. 1. (3) При прекратяване на предприятие чрез преобразуване носителите на счетоводна информация (хартиени и/или технически) се предават на приемащото и/или новоучреденото предприятие/предприятия. (4) При прекратяване на предприятие или когато предприятието няма правоприемник, ведомостите за заплати се предават в Националния осигурителен институт по реда на чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване. Чл. 13. След изтичането на срока за съхранението им носителите на счетоводна информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд или в Националния осигурителен институт, могат да се унищожават. Чл. 14. (1) При прекратяване на трудово, служебно или облигационно правоотношение с лице, което извършва текущо счетоводно отчитане и съставя финансови отчети, счетоводната документация се предава на лице, определено от ръководителя на предприятието. (2) Приемането и предаването по ал. 1 се извършват в присъствието на комисия по ред и начин, определени от ръководителя на предприятието. (3) При прекратяване на трудовото, служебното или облигационното правоотношение на ръководителя на предприятието същият е длъжен да предаде на лице, определено от съответния компетентен орган на предприятието, цялата намираща се при него счетоводна и друга служебна документация. Раздел IV. Правомощия на министъра на финансите Чл. 15. Министърът на финансите: 1. осъществява координацията и взаимодействието с Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз при хармонизация на българското счетоводно законодателство с европейското счетоводно законодателство; 2. дава становища и методически указания по прилагането на този закон и Националните счетоводни стандарти; 3. предприема мерки за развитието и усъвършенстването на счетоводството. Раздел V. Права и задължения на ръководителя на предприятието Чл. 16. (1) Ръководителят на предприятието: 1. утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието; 2. организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този закон; 3. утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане; 4. отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон; 5. определя периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието; 6. отговаря за извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори; 7. определя реда и начина за извършване на инвентаризация; 8. отговаря за съхраняването на счетоводната информация по реда и в сроковете по раздел III; 9. определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно този закон. (2) Ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието отговарят за съставянето, извършването на независим финансов одит от регистрирани одитори и публикуването на годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишните доклади по глава седма в съответствие с изискванията на този закон и съобразно правомощията им по Търговския закон. Раздел VI. Съставители на финансови отчети Чл. 17. (1) Междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия. (2) Алинея 1 може да не се прилага за годишните финансови отчети на едноличните търговци, които прилагат способа на едностранното счетоводно записване по реда на чл. 3, ал. 4, и за микропредприятията по чл. 19, ал. 2, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В тези случаи финансовите отчети се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия. Чл. 18. Физическите лица по чл. 17, ал. 1, които съставят финансовите отчети, и управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да имат придобита задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва: а) висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно: аа) при магистърска степен - две години; бб) при бакалавърска степен - три години; вв) при степен "професионален бакалавър" - 4 години; б) друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол; в) средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител; 2. да не са осъждани за престъпление от общ характер по глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс. Глава втора. КАТЕГОРИИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Раздел I. Категории предприятия Чл. 19. (1) За целите на този закон се определят следните категории предприятия: 1. микропредприятия; 2. малки предприятия; 3. средни предприятия; 4. големи предприятия. (2) Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя: 1. балансова стойност на активите - 700 000 лв.; 2. нетни приходи от продажби - 1 400 000 лв.; 3. средна численост на персонала за отчетния период - 10 души. (3) Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя: 1. балансова стойност на активите - 8 000 000 лв.; 2. нетни приходи от продажби - 16 000 000 лв.; 3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души. (4) Средни предприятия са предприятия, които не са малки предприятия и които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя: 1. балансова стойност на активите - 38 000 000 лв.; 2. нетни приходи от продажби - 76 000 000 лв.; 3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души. (5) Големи предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показателя: 1. балансова стойност на активите - 38 000 000 лв.; 2. нетни приходи от продажби - 76 000 000 лв.; 3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души. Чл. 20. (1) Промяна в категорията по чл. 19 се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. (2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период. (3) За отчетния период, в който предприятие по § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби престане да бъде предприятие от обществен интерес, същото се отчита като предприятие от обществен интерес. Раздел II. Категории групи предприятия Чл. 21. (1) За целите на този закон се определят следните категории групи предприятия: 1. малки групи; 2. средни групи; 3. големи групи. (2) Малки групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущия отчетен период, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя: 1. балансова стойност на активите - 8 000 000 лв.; 2. нетни приходи от продажби - 16 000 000 лв.; 3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души. (3) Средни групи са групи предприятия, които не са малки групи, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя: 1. балансова стойност на активите - 38 000 000 лв.; 2. нетни приходи от продажби - 76 000 000 лв.; 3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души. (4) Големи групи са групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя: 1. балансова стойност на активите - 38 000 000 лв.; 2. нетни приходи от продажби - 76 000 000 лв.; 3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души. (5) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г, в сила от 01.01.2017 г.) Категориите на групите предприятия могат да се определят и на основа на сбора на стойностите на показателите съгласно индивидуалните годишни финансови отчети на предприятията от групата, съставени към 31 декември на текущия отчетен период. В този случай при определяне на категорията на групата праговете на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби по ал. 2, 3 и 4 се увеличават с 20 на сто. Чл. 22. (1) Промяна в категорията по чл. 21 се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период. (2) В случаите по ал. 1, когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период. Глава трета. ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ Раздел I. Общи изисквания към финансовите отчети Чл. 23. Финансовите отчети се съставят на български език, с арабски цифри и в хиляди левове. Чл. 24. (1) Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. (2) Вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти. (3) Съдържанието на финансовите отчети трябва да е ясно и разбираемо. Чл. 25. (1) Във финансовите отчети се посочват: 1. наименованието на предприятието, правната му форма, седалище и адрес на управление, както и информация, ако предприятието е прекратено; 2. регистърът, в който предприятието е вписано, и регистрационният му номер от този регистър; 3. друга информация, изисквана от този или друг закон и приложимите счетоводни стандарти. (2) Финансовите отчети се подписват от: 1. ръководителя на предприятието; 2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Във финансовите отчети се посочват имената на лицата по ал. 2. Печат на предприятието и печат на счетоводното предприятие се поставя само ако това се изисква от друг закон. (4) В случаите, когато финансовите отчети подлежат на независим финансов одит, подписите и печатите на лицата, извършили независимия финансов одит на финансовия отчет, се поставят съгласно изискванията на Закона за независимия финансов одит. Чл. 26. (1) Позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие със следните принципи: 1. действащо предприятие - приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; приема се, че предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност; 2. последователност на представянето и сравнителна информация - представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети, счетоводните политики и методите на оценяване се запазват и прилагат последователно и през следващите отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни и показатели на финансовите отчети; 3. предпазливост - оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат; 4. начисляване - предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят; 5. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период; 6. същественост - предприятието представя поотделно всяка съществена група статии с подобен характер; обединяване на суми по статии с подобен характер се допуска, когато сумите са несъществени или обединяването е направено с цел постигане на по-голяма яснота; сумата по статия е съществена, ако пропуските и неточното представяне на позицията биха могли да повлияят върху икономическите решения на ползвателите, взети въз основа на финансовите отчети, или биха довели до нарушаване на изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, промените в паричните потоци и в собствения капитал; 7. компенсиране - предприятието не извършва прихващания между активи и пасиви или приходи и разходи и отчита поотделно както активи и пасиви, така и приходи и разходи; 8. предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма; 9. оценяване на позициите, които са признати във финансовите отчети, се извършва по цена на придобиване, която може да е покупна цена или себестойност или по друг метод, когато това се изисква в приложимите счетоводни стандарти. (2) Предприятията осъществяват счетоводството при спазване на принципите по ал. 1 или в съответствие с принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти, когато счетоводната база на предприятието са Международните счетоводни стандарти. Чл. 27. Предприятията съставят: 1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период; 2. консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон; 3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен период, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието. Раздел II. Инвентаризация Чл. 28. (1) Предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети. (2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1. (3) Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.
Раздел III. Годишни финансови отчети Чл. 29. (1) Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. (2) Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти. (3) Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите. (4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите. (5) Алинея 4 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия. (6) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс по раздели и групи, съкратен отчет за приходите и разходите и приложение. (7) Годишните финансови отчети по ал. 3, 4 и 6 дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието. (8) Предприятията по ал. 1, 3, 4 и 6 могат по избор да съставят пълен комплект финансови отчети. (9) Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти. (10) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне. Чл. 30. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за: 1. независим финансов одит; 2. данъчни консултации; 3. други услуги, несвързани с одита. (2) В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в ал. 1, по отношение на предприятията, включени в консолидацията. Раздел IV. Консолидирани финансови отчети Чл. 31. (1) Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка по правилата и изискванията на: 1. Националните счетоводни стандарти - за предприятията, които съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните счетоводни стандарти; 2. Международните счетоводни стандарти - за предприятията, които съставят и представят годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти. (2) Консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка независимо от това къде се намират седалищата на дъщерните й предприятия. Чл. 32. Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес. Чл. 33. Формата, структурата и съдържанието на консолидирания финансов отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти. Глава четвърта. ПРИЛОЖИМА СЧЕТОВОДНА БАЗА Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Предприятията съставят финансовите си отчети на базата на Националните счетоводни стандарти. (2) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г.) Финансовите си отчети на базата на Международните счетоводни стандарти съставят следните предприятия: 1. кредитни и финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции; 2. доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи; 3. застрахователи и презастрахователи, както и застрахователни холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, начело на група, по смисъла на Кодекса за застраховането; 4. пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване; 5. инвестиционни посредници по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти; 6. управляващи дружества и колективни инвестиционни схеми по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; 7. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и предприятия за колективно инвестиране по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; 8. национални инвестиционни фондове по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; 9. предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в държава - членка на Европейския съюз; 10. пазарни оператори по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти; 11. централни депозитари на ценни книжа по смисъла на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.). (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г.) Консолидираните финансови отчети на предприятията, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търговия на регулирания пазар в държава - членка на Европейския съюз, се съставят на базата на Международните счетоводни стандарти. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г.) Предприятията по ал. 1 могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти. (5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Предприятията, които съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, могат да преминат към съставянето им на базата на Националните счетоводни стандарти, с изключение на предприятията по ал. 2. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) По реда на този закон не се допуска промяна на счетоводната база (приложимите счетоводни стандарти) повече от веднъж, освен когато това се изисква от закон. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г.) Консолидираните и междинните финансови отчети се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя годишният финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания или междинния финансов отчет, с изключение на предприятията по ал. 3. Чл. 35. (1) Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт. (2) Предприятия - юридически лица с нестопанска цел, независимо от категорията им по чл. 19, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт. Чл. 36. (1) Националните счетоводни стандарти се приемат от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености. (2) Националните счетоводни стандарти се обнародват в "Държавен вестник". Глава пета. НЕЗАВИСИМ ФИНАНСОВ ОДИТ Чл. 37. (1) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на: 1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели: а) балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.; б) нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.; в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души; 2. средните и големите предприятия; 3. предприятията от обществен интерес; 4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес; 5. предприятия, за които това изискване е установено със закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Независимо от ал. 1 годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции подлежат на задължителен независим финансов одит, с изключение на случаите, когато дружествата отговарят на условията на чл. 19, ал. 2. (3) Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит. (4) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели: 1. балансова стойност на активите към 31 декември - 1 000 000 лв.; 2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година - 2 000 000 лв.; 3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди - 1 000 000 лв. (5) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс. (6) Регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на годишни и консолидирани финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразяват становище: 1. съответства ли докладът за дейността на финансовите отчети за същия отчетен период; 2. изготвен ли е докладът за дейността в съответствие с приложимите законови изисквания и заявяват дали в резултат на придобитото познаване и разбиране на дейността на предприятието и обстановката, в която то работи, са установили случаи на съществено невярно представяне в доклада за дейността и посочват характера на невярното представяне; 3. в декларацията за корпоративно управление представена ли е изискваната от съответните нормативни актове информация; 4. предоставена ли е нефинансовата декларация и дали декларацията е изготвена в съответствие с изискванията на този закон; 5. предоставен ли е доклад за плащанията към правителствата и дали докладът е изготвен в съответствие с изискванията на този закон. Глава шеста. ПУБЛИЧНОСТ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ Чл. 38. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година; 2. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) юридическите лица с нестопанска цел - чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година; 3. останалите предприятия - чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на следващата година. (2) Когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по ал. 1 и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок. (3) Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад. (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му. (5) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година. (6) Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях. (7) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им. (8) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади. (9) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Алинеи 1 - 8 не се прилагат за: 1. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през отчетния период; и 2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) всички останали предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите; декларацията се публикува в срок до 31 март на следващата година, както следва: а) от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 - в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; б) от лицата по ал. 1, т. 3 - чрез икономическо издание или чрез интернет. (10) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Едноличните търговци по ал. 9, т. 1 не подават декларация, че не са осъществявали дейност през отчетния период. (11) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларациите по ал. 9, т. 2 не се дължат. (12) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Предприятие майка, което едновременно е и дъщерно предприятие (междинна майка) и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език консолидирания финансов отчет на първото предприятие майка, в което междинната майка е консолидирана, в тримесечен срок от крайния задължителен срок за публикуването му от консолидиращото предприятие майка. Заедно с консолидирания финансов отчет се публикуват консолидираните годишни доклади по глава седма и одиторският доклад. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка. (13) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списъци с предприятията, които: 1. не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в сроковете по ал. 1 и 2; списъкът се предоставя в срок до 31 юли на текущата година; 2. са заявили за обявяване в търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел декларация по ал. 9, т. 2; списъкът се предоставя в срок до 30 април на текущата година. (14) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Списъците по ал. 13 следва да съдържат наименованието на предприятието и ЕИК от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. (15) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) В двумесечен срок от получаване на списъците по ал. 13 Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 - 12. Глава седма. ГОДИШНИ ДОКЛАДИ
Раздел I. Годишен доклад за дейността Чл. 39. Предприятията изготвят годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация: 1. обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено; 2. анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях; 3. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет; 4. вероятното бъдещо развитие на предприятието; 5. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност; 6. информация за придобиване на собствени акции, изисквана по реда на чл. 187д от Търговския закон; 7. наличието на клонове на предприятието; 8. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и: а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането; б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток. Чл. 40. (1) Предприятията от обществен интерес по § 1, т. 22, букви "а", "б" и "в" от допълнителните разпоредби включват в своя доклад за дейността декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа. (2) Декларацията за корпоративно управление може да бъде представена като: 1. отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността; 2. документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието. Чл. 41. Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация по чл. 48. Чл. 42. (1) Микро- и малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс. (2) Алинея 1 не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микро- или малки предприятия. Чл. 43. Микро-, малките и средните предприятия могат да не включват в доклада за дейността нефинансова информация. Раздел II. Консолидиран доклад за дейността Чл. 44. Предприятие майка, задължено да съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 31, изготвя консолидиран доклад за дейността. Чл. 45. Консолидираният доклад за дейността съдържа информацията, изисквана по чл. 39 - 41 при отчитане на съществените корекции в резултат на специфичните характеристики на консолидирания доклад за дейността, като информацията се представя по начин, улесняващ преценката на състоянието на консолидираните предприятия като цяло. Чл. 46. Когато предприятие майка е задължено да изготвя годишен доклад за дейността и консолидиран доклад за дейността, двата доклада могат да бъдат изготвени като един доклад. Чл. 47. В консолидирания доклад за дейността се прилагат следните корекции на информацията, изисквана по реда на чл. 39 - 41: 1. при отчитане на данни за придобитите собствени акции и дялове в консолидирания доклад за дейността се посочват броят и номиналната стойност, а ако такава липсва - отчетната стойност на всички акции и дялове на предприятието майка, притежавани от предприятието майка, неговите дъщерни предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на някое от тези предприятия; 2. при оповестяване на системите за вътрешен контрол и управление на риска в декларацията за корпоративно управление се включва позоваване на основните характеристики на системите за контрол и управление на риска за консолидираните предприятия като цяло. Раздел III. Нефинансова декларация Чл. 48. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Нефинансовата декларация съдържа описание на политиките на предприятията по отношение на дейностите им, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези, свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Нефинансовата декларация включва и: 1. кратко описание на бизнес модела на предприятието - цел, стратегия, организационна структура, инфраструктура, продукти, следвани политики по отношение на основните и спомагателните дейности на предприятието и други; 2. описание на политиките, които предприятието е приело и следва по отношение на екологичните и социалните въпроси, включително дейностите, които е извършило през отчетния период и резултатите от тях; 3. целите, рисковете и задачите, които предстоят по отношение на екологичните и социалните политики, включително описание на такива дейности, които биха довели до неблагоприятно въздействие върху екологията, служителите или други социални въпроси; 4. описание на основните показатели за резултатите от дейностите, свързани с екологичните и социалните въпроси. (3) Когато предприятието не спазва приетите политики по отношение на един или няколко от въпросите - предмет на нефинансовата декларация, тя трябва да съдържа ясно и аргументирано обяснение за причините, поради които приетите политики не се спазват. (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Нефинансовата декларация по ал. 1 включва по целесъобразност и препратки и допълнителни обяснения за сумите, отчетени в годишните финансови отчети. (5) Предприятията могат да не публикуват информация за предстоящи промени в политиките си, свързани с екологичните или социалните въпроси, които са в процес на договаряне, когато публикуването на подобна информация би довело до вреда на предприятието. Непубликуването на информацията в процес на договаряне не трябва да пречи на обективното разбиране за развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност върху екологията и социалните въпроси. Когато такава информация не се публикува, ръководителят и членовете на управителния и надзорния орган на предприятието трябва да представят аргументирано становище за причините, по които информацията не е публикувана. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При оповестяване на информацията, изисквана по ал. 1 и 2, предприятията могат да се позовават на национални, основани на нормите на Европейския съюз, или международни рамки, като уточняват на коя конкретно рамка са се позовали. Чл. 49. (В сила от 01.01.2017 г.) Предприятията са изпълнили задължението за изготвяне на нефинансова декларация, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) в доклада за дейността са включени информация и анализ по чл. 48, ал. 1 и 2; 2. е изготвен отделен доклад за информацията, изисквана за нефинансовата декларация, при условие че този доклад: а) се публикува заедно с доклада за дейността; б) е общественодостъпен в срок до 30 юни на следващата година на интернет страницата на предприятието, като това обстоятелство се посочва в доклада за дейността. Чл. 50. (В сила от 01.01.2017 г.) Предприятие, което е дъщерно предприятие, не изготвя нефинансова декларация, ако предприятието и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидирания доклад за дейността или в отделния доклад на друго предприятие, съставени в съответствие с изискванията на този закон. Раздел IV. Консолидирана нефинансова декларация Чл. 51. (В сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души, включват в консолидирания доклад за дейността консолидирана нефинансова декларация, съдържаща информацията по чл. 48, ал. 1 и 2. Чл. 52. (В сила от 01.01.2017 г.) Разпоредбите на чл. 48, ал. 3 - 5 и чл. 49 се прилагат и за консолидираната нефинансова декларация. Раздел V. Доклад за плащанията към правителства Чл. 53. (1) Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си. (2) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава - членка на Европейския съюз; 2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка по раздел VI. (3) Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в размер до 195 600 лв. (4) В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв. Чл. 54. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Годишният доклад за плащанията към правителства се съставя на български език, в хиляди левове и съдържа следната информация за съответния отчетен период: 1. общия размер на извършените плащания към всяко правителство; 2. общия размер за всеки от видовете плащания, извършени към всяко правителство, както следва: а) права върху продукция; б) данъци върху печалбата и данъци върху доходите; не се оповестява платеният данък върху добавената стойност, акциз и данък върху доходите на физическите лица; в) авторски, лицензионни и сродни на тях права; г) дивиденти; д) бонуси за подписване на договор, откриване и производство; е) лицензионни такси, наеми, такси за регистрация и други възнаграждения за лицензи и концесии; ж) плащания за инфраструктурни подобрения; 3. общия размер на плащанията по всеки проект поотделно, както и общия размер по видовете плащания по т. 2 за всеки проект; когато предприятието е извършило плащания по няколко проекта на едно и също лице, представляващо правителство по смисъла на закона, оповестяването може да бъде по лица, а не по проекти. Чл. 55. Плащанията в натура се отчитат по стойност и ако е възможно, по обем. Докладът съдържа обяснителни бележки за начина на изчисляване на стойността им. Чл. 56. Годишният доклад за плащанията към правителствата отразява същността, а не формата на съответните плащания или дейности. Плащанията и дейностите не могат да се разделят или обединяват с цел отклонение от прилагането на този закон. Чл. 57. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Доклад за плащанията към правителствата може да не се изготвя, в случай че предприятията са задължени да изготвят такъв доклад за третите страни, включени в Приложение към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1910 на Комисията от 28 октомври 2016 г. относно еквивалентността на изискванията на някои трети държави за докладване за плащанията към правителства с изискванията на глава 10 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 295/82 от 29 октомври 2016 г.). (2) Докладът по ал. 1 подлежи на публикуване заедно с годишния финансов отчет. Раздел VI. Консолидиран доклад за плащанията към правителства Чл. 58. Предприятията майки, които извършват дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори и които са задължени да съставят консолидирани финансови отчети, задължително съставят и консолидиран доклад за плащанията към правителства в съответствие с изискванията на раздел V. Чл. 59. Смята се, че предприятието майка извършва дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори, ако някое от неговите дъщерни предприятия извършва дейност в тези области. Чл. 60. В консолидирания доклад се включват само плащания, произтичащи от операции, свързани с добив и дърводобив. Чл. 61. Предприятието майка не съставя консолидиран доклад по чл. 58: 1. за малка или средна група предприятия, освен когато някое свързано предприятие е предприятие от обществен интерес; 2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г, в сила от 01.01.2017 г.) когато предприятието майка, което се регулира по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, едновременно е дъщерно предприятие и неговото собствено предприятие майка се регулира по законодателството на държава - членка на Европейския съюз. Чл. 62. (1) Дъщерно предприятие, включително предприятие от обществен интерес, не се включва в консолидирания доклад за плащанията към правителства, когато е изпълнено едно от следните условия: 1. предприятието майка е възпрепятствано в значителна степен от дългосрочни ограничения при упражняване на правата си върху активите или управлението на дъщерното предприятие; 2. информацията, необходима за изготвянето на консолидирания доклад за плащанията към правителствата, не може да бъде получена без извършване на прекомерни разходи или ненужно забавяне; 3. акциите или дяловете на предприятието се притежават единствено с цел последващата им продажба. (2) Алинея 1 се прилага само в случай, че при същите условия дъщерното предприятие не е включено в консолидирания финансов отчет. Глава осма. БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ Чл. 63. (1) Бюджетните предприятия осъществяват счетоводството си в съответствие с изискванията на глава петнадесета от Закона за публичните финанси. (2) Предприятията от сектор "Държавно управление", различни от тези по ал. 1, които осъществяват счетоводството си съгласно приложимите за бюджетните предприятия изисквания, се определят по реда на чл. 165 от Закона за публичните финанси. (3) Бюджетните предприятия и предприятията по ал. 2 изготвят и представят годишните си финансови отчети в съответствие с изискванията на чл. 166, ал. 1 от Закона за публичните финанси. (4) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия и предприятията по ал. 2 се консолидират от Министерството на финансите съгласно чл. 167 от Закона за публичните финанси. (5) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия и на предприятията по ал. 2 се определят от министъра на финансите съгласно чл. 166, ал. 2 от Закона за публичните финанси. (6) Редът, начинът и сроковете за съставяне и представяне на финансовите отчети на бюджетните предприятия и публикуването на информацията от тях се определят съгласно чл. 170 от Закона за публичните финанси. Чл. 64. За отчитането на определени стопански операции, активи и пасиви на бюджетните предприятия министърът на финансите може да определя условия и ред на документиране, форма и реквизити на счетоводните документи, които са задължителни за прилагане. Чл. 65. Амортизациите в бюджетните предприятия се начисляват въз основа на акт на Министерския съвет. Чл. 66. За бюджетните предприятия министърът на финансите може да определи срокове за извършване на инвентаризация, различни от посочените в този закон. Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г, в сила от 01.01.2017 г.) Глава девета. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 68. (1) Ръководител, който наруши разпоредбата на чл. 9, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Чл. 69. (1) Който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по глава първа, раздел III, се наказва с глоба в размер от 500 до 3500 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 7000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Чл. 70. (1) Който възложи съставяне на финансови отчети в нарушение на чл. 17, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Чл. 71. (1) Лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията на чл. 18, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Чл. 72. (1) Който е задължен и не състави финансов отчет и/или годишни доклади по глава седма, раздели I - IV, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Чл. 73. (1) Който е задължен и не състави годишни доклади за плащанията към правителствата по реда на глава седма, раздели V и VI, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 15 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Чл. 74. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Чл. 75. (1) Който е задължен и не възложи извършването на независим финансов одит на регистриран одитор, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Чл. 76. (1) Който възложи извършването на независим финансов одит на лице, упражняващо дейност като регистриран одитор, без да е регистрирано по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. (2) Който извърши одит, без да е регистриран одитор по реда на Закона за независимия финансов одит, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв. (3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Чл. 77. (1) Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Чл. 78. (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна финансова инспекция. (2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. (3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на този закон: 1. (доп. - ДВ, бр. 22 от 2018 г.) "Бюджетни предприятия" са всички лица, прилагащи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси, включително Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, държавните висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, както и всички други лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. 2. "Група предприятия" са предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия. 3. "Действителен стаж" е действително прослужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието "действителен стаж" не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете. 4. "Дъщерно предприятие" е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридическите лица, които са дъщерни на дъщерното предприятие, също се смятат за дъщерни предприятия на предприятието майка. 5. "Инвентаризация" е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. 6. "Инвестиционни дружества" са: а) дружества, чийто единствен предмет на дейност е влагане на средствата им в различни ценни книжа, недвижими имоти и други активи с единствената цел да бъдат разпределени инвестиционните рискове и акционерите им да се възползват от резултатите от управлението на техните активи; б) дружества, свързани с инвестиционни дружества с постоянен капитал, ако единственият предмет на дейност на тези свързани дружества е да придобият изцяло изплатени акции, емитирани от тези инвестиционни дружества, без да се засяга член 22, параграф 1, буква "з" от Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ, L 315/74 от 14 ноември 2012 г.). 7. "Консолидиран финансов отчет" е финансов отчет, който представя имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал на предприятията, включени в консолидирането, все едно че те са едно предприятие. 8. "Международни счетоводни стандарти" (МСС) са приетите в съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на Международните счетоводни стандарти и включват Международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards (IAS), Международните стандарти за финансова отчетност (International Financial Reporting Standards (IFRS) и свързаните с тях тълкувания (SIC-IFRIC interpretations), последващите изменения на тези стандарти и свързаните с тях тълкувания, бъдещите стандарти и свързаните с тях тълкувания, издадени или приети от Съвета по международните счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board (IASB). 9. "Място на стопанска дейност" е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 10. "Независим финансов одит на финансов отчет" е одитът по Закона за независимия финансов одит. 11. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) "Нетни приходи от продажби" са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите. 12. (отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) 13. "Основна дейност" по смисъла на т. 22, букви "и", "к" и "л" е дейността на търговското дружество, когато общата стойност на нетните приходи от продажби от съответната дейност представлява повече от 50 на сто от общата стойност на нетните приходи от продажби за отчетния период. 14. "Отчетен период" е календарната година (1 януари - 31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго. 15. "Плащане към правителство" за целите на глава седма, раздел V е платена сума в парично изражение или в натура от предприятие, работещо в добивната промишленост, или от предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори, за задължения към правителството по чл. 54, т. 2. 16. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. 17. "Правителство" за целите на глава седма, раздел V е национален, регионален или местен орган на държава - членка на Европейския съюз, или на трета държава. Понятието "правителство" включва дирекция, агенция или предприятие, контролирани от органите на държавата. 18. "Предприятие майка" е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дъщерни предприятия. 19. "Предприятие, работещо в добивната промишленост" е предприятие, осъществяващо дейност, свързана с проучване, търсене, откриване, разработване на находища и добив на минерали, нефт, природен газ или други суровини, попадащи в обхвата на икономическите дейности, изброени в приложение I, раздел В, позиции 05-08 към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1893/2006". 20. "Предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори" е предприятие, осъществяващо дейност в девствени гори съгласно приложение I, раздел А, позиция 02, група 02.2 към Регламент (ЕО) № 1893/2006. 21. "Проект" за целите на глава седма, раздел V са оперативни дейности, управлявани по силата на договор, лиценз, лизинг, концесия или подобни правни споразумения, представляващи основание за задължение за плащане към правителство. Ако такива споразумения са свързани помежду си, те се смятат за един проект. 22. "Предприятия от обществен интерес" са: а) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава - членка на Европейския съюз; б) кредитни институции; в) застрахователи и презастрахователи; г) пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове; д) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон; е) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон; ж) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон; з) "Холдинг Български държавни железници" - ЕАД, и дъщерните му предприятия; Национална компания "Железопътна инфраструктура"; и) търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по този закон; к) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия по този закон; л) (изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) ВиК оператори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, които са средни и големи предприятия. 23. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) "Регулиран пазар" е този по смисъла на чл. 152, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти. 24. "Ръководител на предприятие" е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците - акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата. 25. "Свързани предприятия" са всеки две или повече предприятия в рамките на дадена група. 26. "Сектор "Държавно управление" е сектор "Държавно управление" (General government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Общността. 27. "Счетоводно предприятие" е всяко лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в чийто предмет на дейност е включено организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети. 28. "Финансови холдингови дружества" са дружества, чийто единствен предмет на дейност е придобиване на участия в други дружества, управление на тези участия и извличане на печалба от тях, без те самите пряко или непряко да участват в управлението на тези дружества и без да се засягат правата, които финансовите холдингови дружества притежават в качеството си на акционери. 29. "Цифров или друг идентификатор" е цифров или друг уникален постоянно повтарящ се код, който съответства еднозначно на лицето, което има права за извършване на определени действия. 30. (нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г, в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) "Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби. § 2. Този закон въвежда изискванията на: 1. Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ, L 182/19 от 29 юни 2013 г.). 2. Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ, L 330/1 от 15 ноември 2014 г.). § 3. Микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия. § 4. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Предприятията от обществен интерес за целите на този закон се третират като големи предприятия, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала. § 5. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) § 5а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Предприятие, чиято счетоводна база са Международните счетоводни стандарти по смисъла на § 1, т. 8, осъществява текущото счетоводно отчитане и съставя финансовите си отчети в съответствие с изискванията на тези стандарти изцяло и без изменения. Когато в Международните счетоводни стандарти се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на Международните счетоводни стандарти. § 5б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) В случай че съгласно приложимите счетоводни стандарти разходите за развойна дейност са признати за нематериален актив, не се разрешава разпределянето на дивиденти от предприятието до пълното амортизиране или отписване на този нематериален актив, освен ако стойността на резервите (фондовете) на предприятието, за които е допустимо разпределение съгласно изискванията на нормативен акт, и неразпределената печалба от минали години е най-малко равна на балансовата стойност на признатия нематериален актив. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 6. Този закон отменя Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 63, 105 и 108 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 50, 69 и 106 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 34 и 99 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г. и бр. 15, 91 и 100 от 2013 г.). § 7. Предприятията и групите предприятия определят категорията си за 2016 г. в съответствие с чл. 19 и 21 съгласно показателите си към 31 декември 2015 г. § 8. Предприятията, които към 1 януари 2016 г. отговарят на критериите за микро-, малко или средно предприятие съгласно чл. 19 от този закон и съставят годишните си финансови отчети на база Международни счетоводни стандарти, могат еднократно да преминат към прилагане на Национални счетоводни стандарти след приемане на национален счетоводен стандарт. § 9. Незавършените административно-наказателни производства до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. § 10. (1) Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството. (2) Публикуването на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършва по реда на този закон. § 11. (1) Големите предприятия по този закон съставят годишните си финансови отчети за 2016 г. на база на Международните счетоводни стандарти. (2) Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 по отношение на големите предприятия се прилага от 1 януари 2017 г. § 12. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г. и бр. 32 от 2015 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 23 ал. 5 се изменя така: "(5) Непаричните приходи по ал. 1 се оценяват по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за счетоводството." 2. В чл. 34 ал. 1 се изменя така: "(1) Политическите партии изготвят финансов отчет за предходната календарна година съгласно изискванията на глава трета, раздел III от Закона за счетоводството." § 13. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр.105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г., бр. 19, 41, 43, 86 и 100 от 2010 г., бр. 51, 60 и 77 от 2011 г., бр. 21, 60 и 77 от 2012 г. и бр. 20, 70 и 109 от 2013 г.) в § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби думите "чл. 37, ал. 2" се заменят с "чл. 31, ал. 1". § 14. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 14, 22, 54, 61 и 79 от 2015 г.) в чл. 186а, ал. 2 думите "със съдържанието по чл. 26, ал. 1" се заменят със "съгласно чл. 29, ал. 1". § 15. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г. и бр. 30 от 2015 г.) в чл. 84, ал. 6 в текста преди т. 1 думите "чл. 7" се заменят с "чл. 6". § 16. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 12, 14, 17, 58 и 61 от 2015 г.) в § 4 ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така: "(4) За дълготрайните активи на обектите по ал. 3 и за другите водностопански системи и съоръжения, за които има учредена концесия, се начисляват амортизационни отчисления съгласно приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството." § 17. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 22, 61 и 79 от 2015 г.) в чл. 9, ал. 2 думите "чл. 7" се заменят с "чл. 6". § 18. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (обн., ДВ, бр. 46 от 2003 г.; изм., бр. 109 от 2003 г., бр. 107 от 2004 г., бр. 34, 80 и 105 от 2006 г., бр. 52 и 53 от 2007 г., бр. 77 от 2011 г. и бр. 34 от 2015 г.) в чл. 12, ал. 2, изречение второ думите "чл. 34, ал. 2" се заменят с "чл. 18". § 19. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 22, 35 и 79 от 2015 г.) в чл. 10, ал. 3 думите "чл. 1, ал. 2" се заменят с "чл. 2". § 20. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г., бр. 38, 59, 98 и 100 от 2010 г., бр. 45 и 60 от 2011 г., бр. 54, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 47 от 2014 г. и бр. 72 от 2015 г.) в чл. 102, ал. 4 думите "чл. 15 от Закона за счетоводството" се заменят с "приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството". § 21. В Закона за меценатството (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 30, 34, 63 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 20 от 2012 г.) в чл. 21, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите "чл. 1, ал. 2" се заменят с "чл. 2". 2. В т. 2 думите "чл. 1, ал. 2" се заменят с "чл. 2". § 22. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70, 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27 и 66 от 2013 г., бр. 22 и 98 от 2014 г. и бр. 62 от 2015 г.) в чл. 62, ал. 7 думите "чл. 33, ал. 6" се заменят с "чл. 63, ал. 4". § 23. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21, 94 и 103 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г. и бр. 34, 61 и 62 от 2015 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 81, ал. 3, изречение второ думите "чл. 34, ал. 2" се заменят с "чл. 18". 2. В чл. 100м, ал. 3, изречение второ думите "чл. 34, ал. 2" се заменят с "чл. 18". 3. В чл. 124, ал. 2, т. 4 думите "чл. 26, ал. 1" се заменят с "чл. 29, ал. 1". § 24. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 16, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 10, 14, 37 и 61 от 2015 г.) в чл. 28з, ал. 2 думите "чл. 33, ал. 6" се заменят с "чл. 63, ал. 4". § 25. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 104 от 2007 г., бр. 50 и 94 от 2008 г., бр. 44 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 34 и 105 от 2011 г., бр. 25, 38 и 99 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г. и бр. 22 и 54 от 2015 г.) в чл. 6, ал. 3 думите "чл. 40, ал. 1 - 3" се заменят с "чл. 38, ал. 1, 3 и 5". § 26. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г. и бр. 22 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 221: а) в т. 6 накрая се добавя "когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е взето решение за извършване на независим финансов одит"; б) в т. 7 след думата "одитор" се добавя "когато е бил извършен независим финансов одит". 2. В чл. 245 накрая се добавя "когато извършването на одит е задължително в предвидените от закон случаи или е било взето решение за извършване на независим финансов одит". 3. В чл. 248 ал. 1 се изменя така: "(1) Годишният финансов отчет се проверява от назначените от общото събрание регистрирани одитори в предвидените от закон случаи." 4. В чл. 249, ал. 1 след думата "Когато" се добавя "годишните финансови отчети на дружеството подлежат на задължителен независим финансов одит по закон и". 5. В чл. 251: а) в ал. 3 изречение първо се изменя така: "Когато извършването на независим финансов одит е задължително в предвидените от закон случаи или когато е взето решение за извършване на независим финансов одит, общото събрание приема годишния финансов отчет след приключване на одита и представяне на одиторския доклад. Регистрираният одитор участва в заседанието на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите по ал. 1 и 2."; б) в ал. 4 думите "Провереният и приет" се заменят с "Приетият от общото събрание". § 27. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 77 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 62 и 105 от 2006 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 61 от 2015 г.) в § 1 от допълнителната разпоредба т. 11 се изменя така: "11. "Предприятия от обществен интерес" са тези по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството." § 28. В Закона за публичните финанси (ДВ, бр. 15 от 2013 г.) в чл. 168, ал. 1 думите "чл. 1, ал. 2" се заменят с "чл. 2". § 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 48 - 52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г. __________ Законът е приет от 43-то Народно събрание на 24 ноември 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ИЗМЕНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ (Обн. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) § 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ (Обн. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) § 61. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на § 47, т. 1 и т. 5, буква "б", § 48 и § 49, които влизат в сила от 1 януари 2018 г. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (Обн. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) § 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на: 1. параграфи 1, 4 - 9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в "Държавен вестник"; 2. параграф 14, т. 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2019 г. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ (Обн. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) § 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на § 8 и 9, които влизат в сила от 1 декември 2017 г., и § 41 относно т. 17, буква "а", която влиза в сила от 20 май 2019 г. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ (Обн. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) § 42. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. член 222, ал. 1 - 3, които влизат в сила от 3 септември 2019 г.; 2. параграф 13, т. 12, буква "а", която влиза в сила от 1 януари 2018 г.; 3. параграф 13, т. 12, буква "б", която влиза в сила от 21 ноември 2017 г.; 4. параграф 17, т. 37 относно чл. 264а и т. 39 относно чл. 273б, които влизат в сила от 1 януари 2020 г. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (Обн. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) § 55. До изтичането на срока за пререгистрация чрез вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията по § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.) годишните финансови отчети и докладите за дейността по Закона за счетоводството се публикуват, както следва: 1. в срок до 30 юни на текущата година годишните финансови отчети и докладите за дейността за предходната година - в икономическо издание или в интернет, когато за лицето не са настъпили условията по т. 2 - 4; лицето трябва да осигури свободен безплатен достъп до публикуваните му отчети и доклади и при поискване да посочи мястото, където са публикувани; 2. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2018 г. до 31 май 2019 г., публикуват в срок до 30 юни на 2019 г. отчетите за 2017 и 2018 г.; 3. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2019 г. до 31 май 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2020 г. отчетите за 2017, 2018 и 2019 г.; 4. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2020 г. до 31 декември 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2021 г. отчетите за 2017, 2018, 2019 и 2020 г. § 56. Член 34, ал. 4 от Закона за счетоводството се прилага и по отношение на годишните финансови отчети за 2018 г. ….. § 70. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на: 1. параграф 43, т. 2 - относно чл. 4, т. 65, т. 4, буква "а", т. 5, буква "б", подбуква "бб", т. 9, т. 15, буква "б", т. 31 и т. 34 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник"; 2. параграф 63, който влиза в сила от 18 ноември 2018 г.; 3. параграф 41, т. 1, § 43, т. 36, § 50, т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 5 - 10, § 52, т. 3, § 53, т. 1 и 3 и § 65 - 69, които влизат в сила от 7 януари 2019 г.; 4. параграф 43, т. 11 - относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила от 28 януари 2019 г.; 5. параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 и § 53, т. 2, които влизат в сила от 20 май 2019 г.; 6. параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, т. 11, буква "в", т. 31, т. 32 и 37, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.; 7. параграф 50, т. 4, букви "в" и "г", които влизат в сила от 1 октомври 2019 г.; 8. параграф 39, т. 3, буква "б" - относно чл. 14, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2020 г.; 9. параграф 43, т. 11 - относно чл. 47, ал. 4, т. 2, която влиза в сила от 28 юли 2020 г. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (Обн. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г.) § 55. До изтичането на срока за пререгистрация чрез вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията по § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.) годишните финансови отчети и докладите за дейността по Закона за счетоводството се публикуват, както следва: 1. в срок до 30 юни на текущата година годишните финансови отчети и докладите за дейността за предходната година - в икономическо издание или в интернет, когато за лицето не са настъпили условията по т. 2 - 4; лицето трябва да осигури свободен безплатен достъп до публикуваните му отчети и доклади и при поискване да посочи мястото, където са публикувани; 2. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2018 г. до 31 май 2019 г., публикуват в срок до 30 юни на 2019 г. отчетите за 2017 и 2018 г.; 3. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2019 г. до 31 май 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2020 г. отчетите за 2017, 2018 и 2019 г.; 4. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2020 г. до 31 декември 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2021 г. отчетите за 2017, 2018, 2019 и 2020 г. § 56. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г.) Член 34, ал. 5 от Закона за счетоводството се прилага и по отношение на годишните финансови отчети за 2018 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 70. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. с изключение на: 1. параграф 43, т. 2 - относно чл. 4, т. 65, т. 4, буква "а", т. 5, буква "б", подбуква "бб", т. 9, т. 15, буква "б", т. 31 и т. 34 и § 64, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник"; 2. параграф 63, който влиза в сила от 18 ноември 2018 г.; 3. параграф 41, т. 1, § 43, т. 36, § 50, т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 5 - 10, § 52, т. 3, § 53, т. 1 и 3 и § 65 - 69, които влизат в сила от 7 януари 2019 г.; 4. параграф 43, т. 11 - относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила от 28 януари 2019 г.; 5. параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 и § 53, т. 2, които влизат в сила от 20 май 2019 г.; 6. параграф 43, т. 22, § 57, т. 9, т. 11, буква "в", т. 31, т. 32 и 37, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.; 7. параграф 50, т. 4, букви "в" и "г", които влизат в сила от 1 октомври 2019 г.; 8. параграф 39, т. 3, буква "б" - относно чл. 14, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2020 г.; 9. параграф 43, т. 11 - относно чл. 47, ал. 4, т. 2, която влиза в сила от 28 юли 2020 г. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ (Обн. - ДВ, бр. 37 от 2019 г. ) § 60. (В сила от 07.05.2019 г.) Предприятията по чл. 34, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за счетоводството съставят финансовите си отчети за 2018 г. на базата на Международните счетоводни стандарти. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 64. Законът влиза в сила от деня, в който започва да се прилага решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, с изключение на § 5, т. 1, § 6, § 7, т. 1, § 8, 9, 10, 13, 14, § 16, т. 2, § 17, § 18, т. 1, буква "б", подбуква "аа", § 19, § 20, т. 1, буква "б", подбуква "аа", § 21, т. 1, буква "а", § 24, 25, 26, 27, 29, 30, 31, 33, 34, 35, 36, 38, 53, 54, 59, 60, 61, 62 и 63, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (Обн. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) § 40. Параграф 39, т. 2, буква "а", подбуква "бб" относно чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството по отношение на еднократното подаване на декларация по образец се прилага за отчетни периоди, започващи на и след 1 януари 2019 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 45. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г. с изключение на § 30, т. 28, букви "а", "б", "в" и "г", т. 35, буква "а", подбуква "гг" и подбуква "дд" относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в "Държавен вестник". ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕОтразена деноминацията от 05.07.1999 г. Попр. ДВ. бр.2 от 5 Декември 1950г., обн. ДВ. бр.275 от 22 Ноември 1950г., изм. ДВ. бр.69 от 28 Август 1951г., изм. ДВ. бр.92 от 7 Ноември 1952г., изм. ДВ. бр.85 от 1 Ноември 1963г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 1977г., изм. ДВ. бр.28 от 9 Април 1982г., изм. ДВ. бр.30 от 13 Април 1990г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 1993г., изм. ДВ. бр.56 от 29 Юни 1993г., изм. ДВ. бр.83 от 1 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.83 от 21 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г., доп. ДВ. бр.19 от 28 Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.92 от 13 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017г., доп. ДВ. бр.42 от 22 Май 2018г. Чл. 1. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ОБЩА ЧАСТ I. ОСНОВНИ ПРАВИЛА Чл. 2. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.) Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА 1. АКТОВЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 2. ДОГОВОРИ А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото. Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 10. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение. Чл. 13. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него. Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло. Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен. Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението. Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 16. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако и е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля. Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася. Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Чл. 19. Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Чл. 20. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Б) ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРИТЕ Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение. Чл. 22. Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице. Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия. Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора. Чл. 23. Този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие. Чл. 24. При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то. Сбъдването на условието има обратно действие. В) НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРИТЕ Чл. 26. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността. Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които и са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката. Чл. 29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея. Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла. Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването. Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора. Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба. Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. (Ал. 2, 3, 4, 5, зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта. Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му. Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава. Г) ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително. Чл. 39. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго. Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Чл. 41. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Чл. 43. Пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя. Преупълномощаването може да бъде оттеглено както от упълномощителя, така и от преупълномощителя. Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия. 3. ЕДНОСТРАННИ ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЯ Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. 4. НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди. Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. Чл. 48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него. Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Чл. 50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Чл. 53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Чл. 54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. 5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването. Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната и стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете. Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза. Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ Чл. 60. Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен. Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа. Чл. 61. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване. Чл. 62. Ако заинтересуваният е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието. III. ДЕЙСТВИЯ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА 1. ИЗПЪЛНЕНИЕ Чл. 63. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа. Чл. 64. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество. Чл. 65. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата. Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго. Чл. 66. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши: а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението; б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението и; в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението. Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок. Чл. 70. Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока. Чл. 71. Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. Чл. 72. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден. Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят. Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока. Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца - петнадесетото число и под край на месеца - последният ден на месеца. Чл. 73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 74. Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Чл. 75. Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него. Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора. (Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Чл. 77. При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка. Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му. Ако документът се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника. Ако документът е изгубен, в издадената разписка кредиторът е длъжен да отбележи и това обстоятелство. Чл. 78. Разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, а при промяна на местоизпълнението увеличените от промяната разноски са в тежест на този, който ги е причинил. 2. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. Чл. 80. Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. Чл. 81. Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Чл. 83. Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Чл. 85. Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение. Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това. Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност. Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение. Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца. Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако и се даде надлежно обезпечение. Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение. Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ. (Ал. 6 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. (Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 93. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила. Чл. 94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 3. ЗАБАВА НА КРЕДИТОРА Чл. 95. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Чл. 96. Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава. Чл. 97. Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора. Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора. Чл. 98. Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора. IV. ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Чл. 100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане. Чл. 101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Чл. 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила. Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение. V. ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА 1. ПРИХВАЩАНЕ, ПОДНОВЯВАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Чл. 104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Чл. 105. Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци. Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 108. Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. Чл. 109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно. 2. ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г., отм. - бр. 12 от 1993 г.) Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла. Чл. 114. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Чл. 115. Давност не тече: а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; в) между съпрузи; г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението; д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; ж) докато трае съдебният процес относно вземането. Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им. Чл. 116. Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част. Чл. 117. От прекъсването на давността почва да тече нова давност. (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Чл. 118. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Чл. 119. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г. и бр. 30 от 1990 г.) Давността не се прилага служебно. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) VI. ОСОБЕНИ ВИДОВЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ 1. СОЛИДАРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ Чл. 121. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 122. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. Чл. 123. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници. Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора. Чл. 124. Подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено. Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник. Чл. 125. Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността. Чл. 126. Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото. Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Чл. 127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ Чл. 128. Задължението е неделимо, когато това, което се дължи, е неделимо по своята природа или поради намерението на договарящите. И в двата случая задължението остава неделимо и по отношение наследниците на длъжника. Чл. 129. Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо. Но всеки от кредиторите може да иска дължимото да се предаде за пазене съгласно чл. 97. За всичко останало спрямо неделимите задължения се прилагат съответно правилата относно солидарните задължения. 3. ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПРАВО НА ИЗБОР Чл. 130. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника. Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето лице - когато бъде съобщен на двете страни. В случай, че на страната, на която изборът трябва да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от тях. Чл. 131. Ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок - до времето, когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора. Ако правото на избор принадлежи на кредитора и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок - до срока, който длъжникът му определи, правото на избор преминава върху длъжника. Ако изборът е предоставен на трето лице и то не го направи в определения му срок, изборът се прави от съда. Чл. 132. Ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно поради причина, за която не отговаря страната, която няма правото на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети. Ако за невъзможността е отговорна страната, която няма правото на избор, другата страна може да избира: кредиторът може да избере или изпълнение с някой от възможните предмети на задължението; или обезщетение вместо невъзможния, а длъжникът може да избере или някой от възможните предмети на задължението и да иска обезщетение за невъзможния, или да се освободи от задължението, като се откаже от обезщетението. VII. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ВЗЕМАНИЯТА 1. ОБЩИ ПРАВИЛА Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът. Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете. Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността. 2. ПРИВИЛЕГИЯ Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски; 2. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори; 3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти; 4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3; 5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка; 6. вземанията на държавата, освен тия за глоби. 7. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) 8. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно. Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда. Чл. 137. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по т. 6 на предходния член. Когато особени закони постановяват, че някои вземания трябва да се изплатят преди всички други, те се изплащат след вземането по т. 1 на чл. 136, а когато конкурират помежду си, те се изплащат съразмерно. 3. ПОРЪЧИТЕЛСТВО Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. Чл. 139. Поръчителство може да се поеме и за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение. Чл. 140. Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането. Чл. 141. Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Ако неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. Чл. 142. Поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. Чл. 143. Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил. Чл. 144. Длъжникът, който е изпълнил задължението, е длъжен незабавно да уведоми поръчителя. Чл. 145. Когато няколко лица са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части. Чл. 146. Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. Поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му. Чл. 147. Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това. Чл. 148. Прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника. 4. ЗАЛОГ И ИПОТЕКА А) ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ Чл. 149. За обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот. Залог и ипотека могат да бъдат учредени както за свое, така и за чуждо задължение. Чл. 150. Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси. Ако задължението се раздели между наследниците на длъжника, залогът и ипотеката продължават да тежат за цялото задължение върху цялата вещ или върху всичките вещи дори когато те са поделени между наследниците. Чл. 151. Ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение, собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора. Чл. 152. Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Чл. 153. Ако върху една вещ има няколко залога или ипотеки, кредиторите се удовлетворяват предпочтително по реда, по който са учредени залозите и ипотеките, макар и обезпеченото вземане да не е било възникнало при учредяването им. Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако заложените или ипотекирани вещи погинат или се повредят, или бъдат отчуждени за държавни или общински нужди, заложният и ипотекарният кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от застрахователната сума или от дължимото обезщетение съобразно с реда на предпочитане, който са имали първоначалните им вземания. Обаче плащането, направено на собственика, е действително, ако заложният или ипотекарният кредитор е бил предупреден за него от застрахователя или от лицето, което дължи обезщетението, и в тримесечен срок не се е противопоставил. Чл. 155. Ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение. Същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител. Б) ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЕЩИ Чл. 156. Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя. (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането. Чл. 157. Кредиторът има право да държи заложената вещ, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло. Той няма право да си служи с нея, освен ако е уговорено противното. Ако бъде лишен от държането на вещта, той може да иска на основание на своя залог връщането и от лицето, у което тя се намира. Чл. 158. Ако има опасност заложената вещ да се развали, както кредиторът, така и залогодателят могат да искат от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка за обезпечение на кредитора. Чл. 159. Кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение върху нея, само ако не я е върнал на длъжника. Предполага се, че вещта е върната, ако се намира у длъжника. Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може въз основа на договора да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Чл. 161. Правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога. В) ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Могат да се залагат вземания, които могат да се прехвърлят. Договорът, с който се залага вземане, не може да се противопостави на трети лица, ако за залога не е съобщено на длъжника; когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лв., прилага се и разпоредбата на чл. 156, ал. 2. Чл. 163. Залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложеното вземане, ако има такива. Чл. 164. Кредиторът, който има залог върху вземане, е длъжен да извършва всички действия, които са нужни, за да се запази то. Той е длъжен да събира лихвите на заложеното вземане, а ако то стане изискуемо - и главницата. Това, което кредиторът е събрал по силата на предшествуващата алинея, остава у него в залог. Ако е парична сума, тя се влага в банка за обезпечение на кредитора. Чл. 165. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Кредитор, който има залог върху вземане, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс при условията и по реда на чл. 160 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане. Г) ИПОТЕКА Чл. 166. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона. (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума. Чл. 167. Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт. В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично. Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Чл. 168. Законна ипотека се учредява: 1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и 2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване. Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, към която се прилага препис от акта за отчуждението или за делбата. Молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2. Чл. 169. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Ипотеката има ред от вписването. Чл. 170. Учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. Чл. 172. Действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване. Вписването се подновява по молба, която трябва да бъде придружена от препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката. Чл. 173. Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Правото на предпочтително удовлетворение се простира и върху доходите от имота от деня, в който при принудителното изпълнение собственикът дължи сметка за тях съгласно Гражданския процесуален кодекс. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Чл. 174. Ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшествуват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Освен това ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и за подновяването и, съдебните разноски и разноските по изпълнението. Чл. 175. С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си. (Ал. 2 доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ипотеката може да се запази при публичната продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. В такъв случай протоколът, с който държавният или частният съдебен изпълнител констатира това съгласие, се отбелязва към вписването в имотния регистър. Чл. 176. Ако трето лице, което не е лично задължено по обезпеченото вземане, придобие ипотекирания имот и след това този имот бъде продаден на публична продан, вещните права, които то е имало върху имота, преди да придобие собствеността му, се възстановяват по право, с изключение на ипотеките. За тия последните то участвува в разпределянето на цената съобразно реда, който те са имали. Чл. 177. Ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. Той отговаря към ипотекарните кредитори за повредите, причинени на имота от негова груба небрежност. Чл. 178. Който купи ипотекиран имот от длъжника по обезпеченото вземане, ако не е поел задължението, може да плати на ипотекарния кредитор до размера на цената, която дължи. В такъв случай по отношение на кредиторите, чиито ипотеки са учредени, преди той да е купил имота, се смята, че той е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Чл. 179. Вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в законна сила решение. То се извършва чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот. Заличаването погасява ипотеката. Но ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване. 5. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ПРЕД СЪД Чл. 180. Когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Стойността на ценните книжа и на недвижимите имоти се пресмята с 20% под пазарната им цена. Чл. 181. Залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка. Ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването и. Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението. Чл. 182. Правилата на чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението. ОСОБЕНА ЧАСТ I. ПРОДАЖБА 1. ОБЩИ ПРАВИЛА Чл. 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 184. Ако при сключването на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен. Ако е била погинала само част от вещта, купувачът има право или да се откаже от договора, или да иска оцелялата част при съответно намаление на цената. Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице: а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. Чл. 186. Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно. Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача. Чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател. 2. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧА Чл. 187. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава. Чл. 188. Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това. Чл. 189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението. Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи. Чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това. В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите. Чл. 191. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото. Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските. Чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение. Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица. Чл. 193. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата. Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително. Чл. 194. След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. Уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел недостатъка. Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията. При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая. Чл. 196. Купувачът има правата по предходния член и когато вещта е погинала или е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци или поради случайно събитие. Ако повреждането или погиването са станали по вина на купувача или на лицата, на които вещта е била прехвърлена от него, той може да иска само намаляване на цената и обезщетение при условията на предходния член. По същия начин се ограничават правата на купувача и в случаите, когато вещта е била преработена. Чл. 197. Исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните. Срокът тече от предаването на вещта. Чл. 198. Когато купувачът прави възражение за недостатъци на продадената вещ, която му е изпратена от друго място, той трябва да я държи на разположение на продавача и да се грижи привременно за нейното запазване. Ако вещта е изложена на развала и отлагането е свързано с опасност или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът, след като уведоми продавача, може да поиска от районния съд разрешение да я продаде. Чл. 199. Правилата относно отговорността за недостатъци не се прилагат при публични продажби. 3. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КУПУВАЧА Чл. 200. Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема. 4. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ПРОДАЖБИ Чл. 201. При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл. 87: а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената; б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ. И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора Чл. 202. Когато не е даден срок за плащането на цената и купувачът получи вещта, без да плати, продавачът може да иска да му се върне вещта в 15-дневен срок от предаването, ако тя се намира още у купувача и е в състоянието, в което е била предадена. Това право не може да се упражни във вреда на кредиторите на купувача, наложили запор върху вещта или получили същата в залог, без да знаят, че цената не е платена. Чл. 203. Ако продажбата е сключена по мостра и купувачът не я представи, предполага се, че вещта притежава качествата на мострата. Чл. 204. Продажбата под уговорка за опитване или преглеждане се предполага сключена под отлагателното условие, че купувачът ще одобри вещта. Продавачът се освобождава от договора, ако вещта се намира у него и купувачът не я одобри до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача. Вещта се счита одобрена, ако е била предадена на купувача и той не се произнесе до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача. Чл. 205. При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването. Това условие може да се противопостави на кредиторите на купувача, ако е уговорено писмено и документът има достоверна дата. Чл. 206. Макар и да има противно съглашение, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора. Ако договорът бъде развален поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползуването от вещта независимо от правата му на обезщетение. Уговорката, платените вноски да останат за продавача като обезщетение, е недействителна. Чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 208. При договорите за периодични доставки цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях. Срокът, определен за отделните доставки, се предполага уговорен в интереса на двете страни. Чл. 209. Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна. Чл. 210. При продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно. Купувачът обаче може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора. Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора. Тия правила не се прилагат при публичните продажби. Чл. 211. Исковете за упражняване на правата по предходния член трябва да бъдат предявени в една година от предаването на имота. Отменяването на договора не засяга правата на трети лица, придобити преди отбелязването на исковата молба. Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени. Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан. Чл. 213. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото. Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството. Чл. 214. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) Чл. 215. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) Чл. 217. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) Чл. 219. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) Чл. 220. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) Чл. 221. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) II. ЗАМЯНА Чл. 222. С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права. Чл. 223. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Чл. 224. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) III. ДАРЕНИЯ Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им. Чл. 226. Обещанието за дарение не произвежда действие. Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно. (Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни. Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният: а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове. Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Предварителният отказ от този иск е нищожен. Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил. IV. НАЕМ НА ВЕЩИ Чл. 228. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Чл. 229. (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка. Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години. Чл. 230. Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета. Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето и или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи. Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство. Чл. 231. Дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя. Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши тия поправки, наемателят има правата по ал. 2 на предходния член, но той може да иска обезщетение само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността и срещу наема. Когато вещта погине изцяло или отчасти, прилага се чл. 89 Чл. 232. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението и. Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ. Чл. 234. Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем. Относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно. Чл. 235. Наемателят на помещение в етажна собственост е длъжен да изпълнява наредбите по реда и управлението на етажната собственост. В противен случай той може да бъде изваден от наетото помещение и по искане на управата на етажната собственост. Чл. 236. Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Чл. 237. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър. Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок. Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота. Чл. 238. Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден. Чл. 239. Когато наемът се създава чрез акт на надлежен държавен орган, отношенията между страните се уреждат по горните правила, доколкото специален закон не постановява друго. V.ЗАЕМ Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките. При заема се прилага чл. 247. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Чл. 241. Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен. Чл. 242. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) VI. ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ Чл. 243. С договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне. Чл. 244. Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи. Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта. При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност. Ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно. Чл. 245. Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни. Чл. 246. Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят трябва да ги върне, освен ако е уговорено друго. Чл. 247. Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя. Чл. 248. При заема за послужване намира съответно приложение чл. 233. Чл. 249. С изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244. Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта. VII. ВЛОГ Чл. 250. С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено. Чл. 251. Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места. Чл. 252. Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога. Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази. Чл. 253. Влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и отговаря съгласно ал. 3 на чл. 244. Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин. Чл. 254. Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски. Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел. Чл. 255. Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта. Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя. Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 257. Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя. В този случай важат правилата за заема. Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса. VIII. ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА Чл. 258. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Чл. 259. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Чл. 260. Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените и вреди. Чл. 261. Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество. Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното. Чл. 262. Поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. Чл. 263. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава. Чл. 264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Чл. 265. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години. Чл. 266. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 267. Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. Изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил. Чл. 268. Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 269. Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението. При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение. IX. ИЗДАТЕЛСКИ ДОГОВОР, ДОГОВОР ЗА ПУБЛИЧНО ИЗНАСЯНЕ И ДОГОВОР ЗА СЦЕНАРИО Чл. 270. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.) Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.) Чл. 272. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.) Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.) Чл. 274. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.) Чл. 275. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.) Чл. 276. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.) Чл. 277. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.) Чл. 278. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.) Чл. 279. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) X. ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА Чл. 280. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Чл. 281. Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея. Чл. 282. Довереникът може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие. Чл. 283. Довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично. Той може да възложи това на друго лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди. Довереникът трябва да извести незабавно доверителя за заместването. Довереник, който не е имал право да се замести, отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си. Чл. 284. Довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката. Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Чл. 285. Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Чл. 286. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено. Чл. 287. Договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник. Чл. 288. Оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение. Ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати на довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на извършената работа. Чл. 289. Довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди. Чл. 290. Действията, които довереникът е извършил в изпълнение на поръчката, като не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, задължават доверителя. Чл. 291. При прекратяването на поръчката поради смърт, поставяне под запрещение или поради прекратяване на юридическо лице, наследниците, настойникът, попечителят или ликвидационният орган трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите и. Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя. Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата. Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите. XI. КОМИСИОНЕН ДОГОВОР Чл. 293. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 294. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 295. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 296. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 297. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 298. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 299. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 300. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 301. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 302. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 303. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) XII. СПЕДИЦИОНЕН ДОГОВОР Чл. 304. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 305. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 306. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 307. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 308. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) XIII. ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ Чл. 309. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 310. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 311. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 312. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 313. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 314. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 315. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 316. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 317. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 318. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 319. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 320. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 321. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 322. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) XIV. ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА Чл. 323. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 324. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 325. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 326. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 327. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 328. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 329. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 330. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 331. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 332. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 333. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 334. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 335. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 336. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 337. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 338. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 339. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 340. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 342. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 343. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 344. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 345. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 346. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 347. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 348. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 349. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 350. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 351. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 352. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 353. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 354. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 355. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 356. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) XV. ДРУЖЕСТВО Чл. 357. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Чл. 358. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти. Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго. Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост. Чл. 359. Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни. Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му. Чл. 360. Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас. Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците. Чл. 361. Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите. Чл. 362. Съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружници. Чл. 363. Дружеството се прекратява: а) с постигане целта на дружеството или ако постигането и е станало невъзможно; б) с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано; в) със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго; г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници, и д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок. Чл. 364. Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи. XVI. СПОГОДБА Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма. Чл. 366. Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. Чл. 367. Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни. XVII. ПУБЛИЧНО ОБЕЩАНИЕ ЗА НАГРАДА Чл. 368. Публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена форма или обявено чрез печата или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата. Когато работата се извърши от две или повече лица, наградата се разделя между тях съобразно участието им в извършената работа, а ако това не може да се определи, тя се разделя между тях по равно. Когато по този въпрос не се постигне съгласие между лицата, наградата се дава, след като спорът се реши по съдебен ред. Когато работата бъде извършена от две или повече лица, независимо едно от друго, наградата се дава на лицето, което първо представи работата, а когато тя се представи от тях едновременно, наградата се разделя по равно. Чл. 369. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Публичното обещание за награда за най-добро извършване на определена работа (конкурс) задължава да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа е спечелила конкурса. Решението на въпроса, дали представените работи отговарят на посочените в конкурса условия, както и сравнителното оценяване на работата, се извършва по определения в обявлението начин. Когато бъде признато, че участвуващите в работата лица еднакво заслужават наградата, тя се разделя по равно между тях. XVIII. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД, МЕНИТЕЛНИЦА И ЧЕК 1. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД Чл. 370. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 371. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 372. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 373. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 374. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 375. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 376. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 377. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 378. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 379. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 380. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 381. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 382. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 383. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 384. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 385. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 386. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 387. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 388. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 389. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 390. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 391. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 392. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 393. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 394. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 395. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 396. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 397. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 398. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 399. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 400. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 401. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 402. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 403. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 404. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 405. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) 2. МЕНИТЕЛНИЦА Чл. 406. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 407. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 408. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 410. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 411. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 412. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 413. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 414. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 415. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 416. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 417. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) 3. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 418. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 419. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 420. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 421. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 422. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) 4. ЧЕК Чл. 423. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 424. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 425. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г. Чл. 426. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 427. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 428. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 429. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 430. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 431. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 432. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 433. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 434. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 435. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чл. 436. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ЧАСТ ТРЕТА (НОВА - ДВ, БР. 19 ОТ 2003 Г.) ПРИЛОЖИМО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ 1. ИЗБОР НА ПРИЛОЖИМО ПРАВО Чл. 437. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) 2. ПРИЛОЖИМО ПРАВО ПРИ ЛИПСА НА ИЗБОР Чл. 438. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) 3. ОСОБЕНИ ПОВЕЛИТЕЛНИ НОРМИ Чл. 439. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) 4. ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРИТЕ Чл. 440. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) Чл. 441. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) 5. ФОРМА НА ДОГОВОРИТЕ Чл. 442. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) 6. СУБРОГАЦИЯ, ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ Чл. 443. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) Чл. 444. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г. 7. ДОКАЗАТЕЛСТВА Чл. 445. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) 8. ОБХВАТ НА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО Чл. 446. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) Чл. 447. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) 9. ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕПРАЩАНЕТО Чл. 448. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) 10. ОБЩЕСТВЕН РЕД Чл. 449. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) ИЗМЕНЕНИЯ НА ДРУГИ ЗАКОНИ I. По Закона за гражданското съдопроизводство § 1. След чл. 638 се създава следният нов член 638а: В случаите на предявен иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества този договор срещу изпълнение на задължението от ищеца. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в законна сила. Ако в срока ищецът не изпълни задължението си, първостепенният съд обезсилва решението по искане на ответника. С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота за тия разноски. § 2. След чл. 1001 се прибавя следната Глава X-а Обезсилване на ценни книжа на заповед Чл. 1001а. Който въпреки волята си е лишен от владеенето на ценна книга на заповед, може да иска обезсилването и от народния съд по местоплащането. В молбата трябва да се опише точно съдържанието на ценната книга и молителят да укаже как е лишен от владението и. Същият трябва да потвърди истинността на това твърдение с изрична декларация в молбата. Чл. 1001б. След като получи молбата, народният съд заповядва на лицето, което трябва да изплати ценната книга на падежа, да не плаща сумата и дава срок от 45 дни на приносителя на ценната книга да заяви правата си върху нея. Заповедта се съобщава на платеца и се обнародва в "Държавен вестник". Тоя срок започва да тече от обнародването на заповедта, а ако това стане преди падежа на ценната книга - от деня на падежа. Чл. 1001в. Ако в тоя срок никой не предяви в съда права върху ценната книга, съдът постановява обезсилването и. Ако такива права се заявят и ценната книга се представи, съдът прекратява производството и обезсилва заповедта, а заинтересуваните лица могат да осъществят правата си по общия ред. Чл. 1001г. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата по нея въз основа на определението за обезсилване, но той остава отговорен за вреди и загуби към нейния собственик. II. По Закона за привилегиите и ипотеките § 3. След чл. 5 се създава следният нов чл. 5а: Вписват се и исковите молби за постановяване решения за сключване на окончателен договор (чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот. Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Но държавата за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чиито ръце и да се намира той. Влязлото в законна сила решение, с което се уважава искът, се вписва въз основа на препис, който съдът издава, след като ищецът докаже, че е изпълнил задълженията, които обуславят прехвърлянето на собствеността. ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА § 4. Настоящият закон влиза в сила от 1 януари 1951 г. и отменява: 1. Закона за задълженията и договорите. 2. Търговския закон, с изключение на чл. 14 - 26, 68 - 238, 277 и 278, които остават в сила. 3. Чл. 5./span> до 7 от Закона против лихвоимството. 4. Закона за привилегиите и ипотеките, с изключение на: чл. 1 - 5 (вкл. и новия чл. 5а), 118 и 119, както и таблицата за бериите, които се събират от нотариусите, и § 17 от закона за изменение на същия закон от 15 декември 1948 г. 5. Закона за предпазен конкордат. 6. Чл. 10./span>, 17, 24 - 28, 36 - 38 и 40 - 50 от Закона за давността; другите членове от същия закон остават в сила само относно придобивната давност. 7. Чл. 81.- 88 от Закона за наследството. § 5. Висящите дела в съдилищата по обявени несъстоятелности и по даден предпазен конкордат се довършват по досегашния ред. § 6. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените с § 4 закони важат като препращания към съответните по съдържание текстове от настоящия закон. § 7. Правилата за продължителността на давността и другите срокове, предвидени в настоящия закон, не могат да се прилагат към давностите и сроковете, които са започнали да текат при действието на стария закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от оня, който е предвиден в настоящия закон. Заключителни разпоредби Параграф единствен. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Пълномощията за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, извършени преди 1 март 2008 г., запазват действието си. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН (ОБН. - ДВ, БР. 83 ОТ 1996 Г.) § 11. Измененията и допълненията в Закона за задълженията и договорите по този закон не се прилагат за сделките, които са сключени, на не са изпълнени до влизането му в сила. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ (ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г. § 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.) § 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.) § 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на: 1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз"; 2. параграф 2, ал. 4; 3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507; 4. параграф 4, ал. 2; 5. параграф 24; 6. параграф 60, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕК (ОБН. - ДВ, БР. 50 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.) § 45. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г., бр. 59 и 92 от 2007 г.) се създава заключителна разпоредба с параграф единствен: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 48. Законът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на § 23, 25, 45, 46 и 47, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ Преходни и Заключителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 96 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 02.01.2018 Г.) § 41. Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на: 1. член 45, ал. 5, която влиза в сила в 12-месечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник"; 2. член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г. Релевантни актове от Европейското законодателство Директиви: ДИРЕКТИВА 2011/7/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки ДИРЕКТИВА 2000/35/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (отм.) ДИРЕКТИВА 2000/31/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) ДИРЕКТИВА 98/26/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа |
Copyright © 2008-2024 www.Godishni-Otcheti.com. Общи условия | Политика за бисквитките | Политика за поверителност |